Кипиловското кале беше едно от най-запазените, които съм виждал. Местоположението - в дън гори тилилейски. Отдавна ми се е оформила една закономерност - колкото е по-уникална находката, толкова по-забутана е тя.

Някъде между празничните коледно-новогодишни маси трябваше да разтоварим положението с малко разтъпкване :) Посоката беше Енина, където отдавна имах набелязани 2-3 маршрута. Днешната разходка щеше да е до Кайзеровия заслон и Операта. Първоначално си мислех че там ще пеем, а то излезе съвсем друга Опера :)

"Обрулени от вятъра и отнесени от вихъра" - това щеше да е мотото ни за този уикенд :)

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)

Целта за деня беше съвсем друга. Цялата предна вечер сверявах картите и навигациите към крепостта до село Манолово. Интересни снимки от интернет, обещаващо точни координати - имаше всички признаци за успеваемост и прекъсване на серията лош късмет, която ме беше обхванала от едно време насам. Да, ама не :)